Ей, видях те как се усмихваш
с усмивката ти, леко крива,
засмях се заради нея тихо
и рязко се почувствах щастлива!
Ей, аз те видях как се смееш
с онзи смях, за теб привичен!
Колко много трябва да живееш!
Колко малко стига да обичаш!
На Стоян
© Петето Всички права запазени