Ей така... за спомен

28 dic 2013, 18:56

Poesía » De amor

1101 0 2

Спрях да пиша.

Всяка дума изчезна от съзнанието ми,

заедно с теб.

И не се опитвай да ме убедиш,

че сама поех по този път.

Обичам единствена да бъда.

И да... и аз като малко дете,

което се изисква да не съм,

те обичах по всички възможни начини...

Но обичах - Голям.

Трябваше да има обяснение за всяко

чувство и мисъл в главата ми,

а аз все нямах.

И все пак...

Обичах те,

а може би и все още...

Но едва ли да призная.

Хиляди писания.

Прочетени от теб...

Стотици пъти от мен.

И все пак..

Думите ги няма.

Оставям ги на теб, Големия...

Който се смееше, като дете...

Играеше...

Гледаше...

Търсеше в погледа ми...

Уви, само онази гора ни е свидетел

що за любов ти дадох.

Ей така... за спомен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.