Ей така... за спомен
Спрях да пиша.
Всяка дума изчезна от съзнанието ми,
заедно с теб.
И не се опитвай да ме убедиш,
че сама поех по този път.
Обичам единствена да бъда.
И да... и аз като малко дете,
което се изисква да не съм,
те обичах по всички възможни начини...
Но обичах - Голям.
Трябваше да има обяснение за всяко
чувство и мисъл в главата ми,
а аз все нямах.
И все пак...
Обичах те,
а може би и все още...
Но едва ли да призная.
Хиляди писания.
Прочетени от теб...
Стотици пъти от мен.
И все пак..
Думите ги няма.
Оставям ги на теб, Големия...
Който се смееше, като дете...
Играеше...
Гледаше...
Търсеше в погледа ми...
Уви, само онази гора ни е свидетел
що за любов ти дадох.
Ей така... за спомен.
© Виктория All rights reserved.
