5 mar 2009, 15:33

Ежедневие

  Poesía
1.1K 0 3

Будиш се сутрин от силния звън на будилника,
закусваш закуска, каквато била е и вчера.
Вчерашните дрехи обличаш и хукваш на работа.
Години работиш това, все във същата сфера.

Обядваш на крак и си мислиш за многото сметки.
За тока, водата, дали ще ти стигне заплатата...
Прибираш се вечер, но трудно заспиваш от мислите.
И цифри сънуваш, които те влачат из блатото...

Ала ти не видя сутринта, че кокиче е цъфнало,
и не чу песента, дето славеят пя над колата ти.
Ставаш робот, за дейности точни създаден,
в банкноти, тирета и точки превърна душата си.

Търсиш признание, че леко играеш със цифрите,
пред всички изтъкваш колко си умен, зает...
Но малко русо момченце нарече те "гъба",
и в пустинята хукна, при своя объркан поет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...