Mar 5, 2009, 3:33 PM

Ежедневие

  Poetry
1.1K 0 3

Будиш се сутрин от силния звън на будилника,
закусваш закуска, каквато била е и вчера.
Вчерашните дрехи обличаш и хукваш на работа.
Години работиш това, все във същата сфера.

Обядваш на крак и си мислиш за многото сметки.
За тока, водата, дали ще ти стигне заплатата...
Прибираш се вечер, но трудно заспиваш от мислите.
И цифри сънуваш, които те влачат из блатото...

Ала ти не видя сутринта, че кокиче е цъфнало,
и не чу песента, дето славеят пя над колата ти.
Ставаш робот, за дейности точни създаден,
в банкноти, тирета и точки превърна душата си.

Търсиш признание, че леко играеш със цифрите,
пред всички изтъкваш колко си умен, зает...
Но малко русо момченце нарече те "гъба",
и в пустинята хукна, при своя объркан поет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...