8 mar 2008, 18:31

Екипаж от спомени

602 0 8
Все в един и същи час, минута съща,
дръзко, с изпокъсани платна, се връща
малък екипаж, победно триумфиращ
и с природните закони - дуелиращ.
И няма пушек, нито кораб непристигнал
и под дъжда плющящ, едва, едва се сгушил,
не една и две вълни във нищото, разплискал
и пак поискал в малкия си ад да е отплувал...
И среща мириса на ветровете,
и ключ към всичко търси във морето,
а спомените да прелиства и отключва,
на бистрите очи, със жар целувани,
а в нощите - ненасънувани...
Ех, спомени печални и затрупани,
и краят, и началото ви благославям,
огньове  теменужни утрини, неотразими,
на Боговете силата, с лъчи неуловими...

                        ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МИЛИ, ФАНТАСТИЧНИ ЖЕНИ, С ОБИЧ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво ми беше да прочета!
    с обич, Мариолка.
  • Честит и на теб, миличка, макар и с малко закъснение Бъди здрава, все тъй чаровно усмихната и влюбена в живота!!!
    Прекрасна разходка направих с теб и чудесния ти стих!!!
  • чудесно,скъпа Мариола!!!
    поздравявам те още веднъж...
    от все сърце!!!
    радвам ти се ...!!!!!
  • "И среща мириса на ветровете,
    и ключ към всичко търси във морето,
    а спомените да прелиства и отключва,"

    Дори когато спориш с вятъра,
    дори когато се оглеждаш във морето
    Оставаш пак жената сред цветята.
    Жената скътала ключа в сърцето
    със който да отключиш красотата
    и любовта и времето да спреш...

    Честит празник!!!
  • Поздравления,Миме!
    Уникална си!Бъди щастлива!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...