8.03.2008 г., 18:31

Екипаж от спомени

595 0 8
Все в един и същи час, минута съща,
дръзко, с изпокъсани платна, се връща
малък екипаж, победно триумфиращ
и с природните закони - дуелиращ.
И няма пушек, нито кораб непристигнал
и под дъжда плющящ, едва, едва се сгушил,
не една и две вълни във нищото, разплискал
и пак поискал в малкия си ад да е отплувал...
И среща мириса на ветровете,
и ключ към всичко търси във морето,
а спомените да прелиства и отключва,
на бистрите очи, със жар целувани,
а в нощите - ненасънувани...
Ех, спомени печални и затрупани,
и краят, и началото ви благославям,
огньове  теменужни утрини, неотразими,
на Боговете силата, с лъчи неуловими...

                        ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МИЛИ, ФАНТАСТИЧНИ ЖЕНИ, С ОБИЧ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво ми беше да прочета!
    с обич, Мариолка.
  • Честит и на теб, миличка, макар и с малко закъснение Бъди здрава, все тъй чаровно усмихната и влюбена в живота!!!
    Прекрасна разходка направих с теб и чудесния ти стих!!!
  • чудесно,скъпа Мариола!!!
    поздравявам те още веднъж...
    от все сърце!!!
    радвам ти се ...!!!!!
  • "И среща мириса на ветровете,
    и ключ към всичко търси във морето,
    а спомените да прелиства и отключва,"

    Дори когато спориш с вятъра,
    дори когато се оглеждаш във морето
    Оставаш пак жената сред цветята.
    Жената скътала ключа в сърцето
    със който да отключиш красотата
    и любовта и времето да спреш...

    Честит празник!!!
  • Поздравления,Миме!
    Уникална си!Бъди щастлива!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...