Еклесиаст

Всичко ти се полага

В лоното

На мрака

Изконното

Бракът

С оназ разблудница

Несретница

Пърха с криле –

Уж столетница

А прахта ти събира

И с нея завива

Раните дневни

На нощна лампа

В охтения извира

Догарящ пламък

И как да си безучастен

Роб на сластта

На живота пленник

Извечен

И тая вечер лампата свети

Господар ще си утре

А днес – ще сте слети

С оназ разблудница

Несретница

Единството твое

В което ограбен

Седиш

неспокоен

Плачът ти е сълзи

От сол

Душица –

Пробойна

Хулиш си Бога

За свята отрова

Погълната

Тайно

Толкоз наяве

Че и сам да опиташ

Да бягаш

Накрая

Ще те върне

Прикован ще бъдеш

Ще бъдеш на святото тайнство

И един ще си

Един

На цялото

Нивга несрещнат

Отдавна познат

Път си не знаеш

На пътища богат