5 mar 2015, 22:53

Експериментален взрив

  Poesía
894 0 6

Експериментален взрив

               на нашите емоции

по формулата

време плюс пасивна памет,

с висящи и потъващи въпроси,

с изискана самоизмама.

Изкуството да си добър

не е достатъчно

да сложиш точка

         там, където трябва –

очарователно е дългото ти чакане

и смешна твоята саморазправа.

Написаното с молив

се изтрива,

защото всеки има право

                         на решение,

сега на топличко

              побързай да си идеш

и да изтриеш всички угризения.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ел Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интересно третирана тема,Ел!
    "Написаното с молив се изтрива", "сега...побързай да си идеш и да изтриеш всички угризения". Това сравнение определено ми хресва!
    Оценявам творбата високо!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Определено ми хареса. Поздрави!
  • "..И висящи и потъващи въпроси,
    с изискана самоизмама" Уцелила си мишената с това, Ел! Браво, приеми комплимент!
  • !!*
  • Мисля, че съм срещала и другаде поезията ти.Харесва ми модерното звучене и играта ти с думите!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...