Експериментален взрив
на нашите емоции
по формулата
време плюс пасивна памет,
с висящи и потъващи въпроси,
с изискана самоизмама.
Изкуството да си добър
не е достатъчно
да сложиш точка
там, където трябва –
очарователно е дългото ти чакане
и смешна твоята саморазправа.
Написаното с молив
се изтрива,
защото всеки има право
на решение,
сега на топличко
побързай да си идеш
и да изтриеш всички угризения.
© Ел Асенова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
