Екстаз
Чувствам как гърдите ти едреят
и настръхват стройните бедра,
а ръцете, трепетни копнеят
и те правят мила и добра,
че навлизаме в милувката на нужда
и топи се пред очите ни мъглата,
но наред с това у нас събужда:
в мен – мъжа, у теб – жената.
От желание двамата сме натежали
и сме непосилно нежни,
за да укротим напиращите хали
и да ги превърнем в копнежни,
чрез които и телата ни се чуват,
озарени в чудни светлини
и в пОлета любовен плуват,
благодарни в интимни добрини.
Ето мила, радостта пристига
като приливна вълна могъща
и емоцията върха достига,
щом душата ми душата ти прегръща,
че живеем чрез самата жажда
в омаята за двама – бяла,
а пък тя отново я поражда
като благодарност, всепроникваща и зряла.
Ти самата си стихия
с обаяние лъчезарно, скрито,
от което до насита пия
и те следвам с радост упорито
в тишината онемяла,
за да стигнем сладостния миг,
в който любовта ни цяла
се превръща в тържествуващ вик.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
