Екзистенциално*

...Нощта красива... Ярко пълнолуние...

Потръпва Вятър в сънния клонак-

замислям се: Животът е безумие,

но по-прекрасен да е няма как!...

И Мисълта из Времето се носи:

напред залитне, върне се назад,

за малко спре- отсрочка да изпроси

и да разпъне шатра на номад...

Като номад Вселената живее

в Пустинята на Космоса и там

пътува постоянно тя, а в нея

е Пътят ни, но не от нас избран...

И хванат в Гравитацията здраво

Животът тук, на нашата Земя

не може по космическото право

да кривне, а е гибелна целта...

Там Някога, когато се е случвало

Творението почнало със Взрив,

естествено не сме видяли Чудото,

но проумяваме Космичният мотив:

от Нищо да се създаде Вселена

възможно е единствено със Взрив,

а после Бог решил и в седем дена

направил Свят божествено красив-

да ни остави Дом за обитаване,

да ни дари със разум и душа,

да можем  да обичаме и да прощаваме

дори и непростимите Неща...

Не ни е разрешил да се намесваме

обаче във Небесните дела

и безразлично слуша днес протестите

когато питаме:  А след Това?...

...Но вече се досещаме тревожно

за всичко дето още предстоѝ

и мисъл богохулна и безбожна

загнездва се във нашите глави:

дали когато Господ е създавал

светът ни,  вече бил е изтрезнял,

или в пиянството на Хаоса останал-

какво е сторил Сам не е разбрал?...

Как иначе да обясним абсурда:

Прекрасното за миг да сътвориш,

а след това в столетия безумно

безпаметно и сам да  разрушиш?...

И ей така в Творбата си да вложиш

един- единствен изход за Света-

без вариант резервен и възможност

за него да избегне гибелта!...

В съдбата на умиращите ледници

гадаем днес човешката Съдба:

с нелепи празници, с красиви делници,

но общо взето- тъжна веселба...

А звездното небе, в което често

мечтаем във нощта да полетим-

не би могло и ден да ни замести

Земята- Дом  уютен и любим,

защото и Звездите са умрели**

и само Светлината им към нас

се носи из космичните предели:

изстинала, безжизнена, без страст...

(Но тая Светлина отдавна мъртва

когато Влюбени в нощта вървят

в очите си я виждат да възкръсва-

целунат се и после продължат...)

...А нашата Планета обаятелна

тук дръзнала живот да съхрани

е само малко въгленче останало:

от Оня Взрив.. .От преди Бог дори...

Из тъмните алеи тя се носи

на Космоса привидно подреден,

но в някой ден сама ще се кръстоса

със „Черни дупки”*** и ще падне в плен,

а бягството от тях е невъзможно,

(чистилище за грешните звезди!..)

и даже Бог избягва ги тревожно

и пътят им уплашено следи...

... Във тях ще свърши и Страстта, с която

омесваме и праведност, и грях,

а Любовта и всичко наше свято

ще се  разпръсне на космичен прах...

Коста Качев

*Преди 13.5 милиарди години е бил Големият

Взрив. Какво е предизвикало Творението и защо?..

Едва ли някога ще узнаем!..Днес светлината от   

Големият Взрив все още се разпространява и ние я

виждаме на екраните на телевизорите без антени-

т.н. „снежинки”.А след 3 милиарда години нашата

Земя ще бъде погълната от Слънцето и ще изчезне.

Ако има хора тогава и не са намерили път към  друга

Вселена и Човечеството ще загине...

**Светлината на звездите, които виждаме е излязла

от тях преди милиарди години и звездата може вече

да е „умряла” когато виждаме светлината ѝ. 

***космични обекти с чудовищна гравитация,

която „улавя” дори и светлината.Черните дупки

„засмукват” материята и какво става със нея там

никой не знае.Там законите на физиката не важат.

Нищо попаднало в тях не може да се освободи.