29 nov 2020, 20:03

Екзистенциално...

  Poesía » Civil
744 0 2

 

Екзистенциално...

 

Светът се е побъркал!...

Светът е пощурял!...

Не вярва вече в: щъркели

тъй много остарял!...

 

Към лястовици бели

бѐ имал интерес...

(Обаче би отстрелял

и препарирал днес!...)

 

От мании обсебен

се смята за Пророк...

In vitro прави бебета

и мисли се за Бог!...

 

Дори и Любовта си,

човешката – Оназ,

която го създаде

лишава днес от страст.

 

В небесните пътеки

е тръгнал да върви,

а с бомби и ракети

играе на войни!...

 

И сам дошъл от: Нищото”*

към него се стреми,

влекат го пепелищата

на мъртвите земи!...

 

Оставил паметта си

във камъни до днес

това и ще опази

след целият Прогрес,

 

че в данни дигитални

не може съхранѝ

легендите сакрални

на днешните си дни!...

 

А в Залезът тревожен

на Грешният си век –

ще създаде възторжен:

– Изкуствен интелект...

 

... Но Боже: „За Душата

кажи му твърдо „Не!...” –

и нека  непозната

остане тя поне...”

 

(И нищо, че сме грешни –

пак Боже ни прости,

претенциите смешни

в човешките мечти!...

... А месим ли се Боже

днес в твоите делá –

прости ни ако може,

че правим с теб делбá!...)

 

Ще ни забрави Времето

в припряният си ход

без Опис на проблемите

на нашият Живот!...

 

... Дори не възприема

Светът: с  Единствен Бог,

във Цялата вселена

да води диалог!...

 

Населен с милиарди

човешки същества

и всеки свои варди

Мистични божества!...

 

Би имал и сполука

Светът ни самоук,

но е Животът тука,

а се гласи за Друг!...

 

И за Живот отвъден

зомбиран си мечтай –

забравил, че изпъден

е бил от своя Рай,

 

понеже предпочел е

да си живее в грях,

но в Земните предели

и с Дяволът във тях...

........................................

 

 ... А днес се е разбързал:

гласи се за война!...

... И с Дяволът е свързал

пак своята съдба!...                  

 

Сегано време                                                           

*Преди 13.8 милиарда години Големият взрив

е създал познатия ни Свят. Преди него е било:

„Нищо”!... Вселената се разширява и е въпрос на

„време” когато ще се „пръсне”...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...