29.11.2020 г., 20:03

Екзистенциално...

740 0 2

 

Екзистенциално...

 

Светът се е побъркал!...

Светът е пощурял!...

Не вярва вече в: щъркели

тъй много остарял!...

 

Към лястовици бели

бѐ имал интерес...

(Обаче би отстрелял

и препарирал днес!...)

 

От мании обсебен

се смята за Пророк...

In vitro прави бебета

и мисли се за Бог!...

 

Дори и Любовта си,

човешката – Оназ,

която го създаде

лишава днес от страст.

 

В небесните пътеки

е тръгнал да върви,

а с бомби и ракети

играе на войни!...

 

И сам дошъл от: Нищото”*

към него се стреми,

влекат го пепелищата

на мъртвите земи!...

 

Оставил паметта си

във камъни до днес

това и ще опази

след целият Прогрес,

 

че в данни дигитални

не може съхранѝ

легендите сакрални

на днешните си дни!...

 

А в Залезът тревожен

на Грешният си век –

ще създаде възторжен:

– Изкуствен интелект...

 

... Но Боже: „За Душата

кажи му твърдо „Не!...” –

и нека  непозната

остане тя поне...”

 

(И нищо, че сме грешни –

пак Боже ни прости,

претенциите смешни

в човешките мечти!...

... А месим ли се Боже

днес в твоите делá –

прости ни ако може,

че правим с теб делбá!...)

 

Ще ни забрави Времето

в припряният си ход

без Опис на проблемите

на нашият Живот!...

 

... Дори не възприема

Светът: с  Единствен Бог,

във Цялата вселена

да води диалог!...

 

Населен с милиарди

човешки същества

и всеки свои варди

Мистични божества!...

 

Би имал и сполука

Светът ни самоук,

но е Животът тука,

а се гласи за Друг!...

 

И за Живот отвъден

зомбиран си мечтай –

забравил, че изпъден

е бил от своя Рай,

 

понеже предпочел е

да си живее в грях,

но в Земните предели

и с Дяволът във тях...

........................................

 

 ... А днес се е разбързал:

гласи се за война!...

... И с Дяволът е свързал

пак своята съдба!...                  

 

Сегано време                                                           

*Преди 13.8 милиарда години Големият взрив

е създал познатия ни Свят. Преди него е било:

„Нищо”!... Вселената се разширява и е въпрос на

„време” когато ще се „пръсне”...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...