23 feb 2007, 21:57

Ела

  Poesía
1.7K 0 5
Ако можеш да си истински - ела!
Ела и поплачи на мойто рамо.
Със тебе заедно, прегърнати сега,
си спомняме за всичко преживяно.
Недей да криеш болката от мен,
защото друг не ще заплаче с теб.
Не гледай погледа студен,
мечтите и душата ти отнел.
Но знай - сърцето ти е мое
и то кърви в прегръдките ми нежни.
Защо на мен не даде всичко свое?
Предаде се! Получи ти пари
и клетка неизбежни.
И газиш всеки ден реки от кръв.
Трепериш и не знаеш на къде те водят.
Но знаеш, че до мене всеки път
намираш вечно ти покоя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най-искрено ти благодаря Георги!
  • Снежина ти имаш дар... Уникални са ти стиховете..Макар и пропити с болка понякога.. Но пък за жалост това е истината. Поздрав. Много е впечатляващо.
  • Благодаря ви много е скъпо за мен.
  • Аааа!100 пъти браво!Много е въздействащо!=)
  • Това стихотворение въздейства много силно!Браво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...