23 февр. 2007 г., 21:57

Ела

1.7K 0 5
Ако можеш да си истински - ела!
Ела и поплачи на мойто рамо.
Със тебе заедно, прегърнати сега,
си спомняме за всичко преживяно.
Недей да криеш болката от мен,
защото друг не ще заплаче с теб.
Не гледай погледа студен,
мечтите и душата ти отнел.
Но знай - сърцето ти е мое
и то кърви в прегръдките ми нежни.
Защо на мен не даде всичко свое?
Предаде се! Получи ти пари
и клетка неизбежни.
И газиш всеки ден реки от кръв.
Трепериш и не знаеш на къде те водят.
Но знаеш, че до мене всеки път
намираш вечно ти покоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-искрено ти благодаря Георги!
  • Снежина ти имаш дар... Уникални са ти стиховете..Макар и пропити с болка понякога.. Но пък за жалост това е истината. Поздрав. Много е впечатляващо.
  • Благодаря ви много е скъпо за мен.
  • Аааа!100 пъти браво!Много е въздействащо!=)
  • Това стихотворение въздейства много силно!Браво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....