13 dic 2011, 21:35

Ела, когато... 

  Poesía » De amor
698 0 1

Ела, когато свърши любовта.

Дори да мислиш, че е рано.

Застани на входната врата,

подпри я с топлото си рамо.

 

Ела към мене бавно и полека,

защото вкъщи искам тишина,

че всеки шум е болка зверска.

Значи имам още малко сетива.

 

Но боли кафявото в очите.

Златисто беше, стана тъмно.

Затуй подай ми твоите ръце,

преди да стане много късно.

 

Ела, когато спомниш си това,

да целунеш мило за последно

очите с цвят на пръст, земя,

за да спрат да гледат в черно.

© Теодорина Аначкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??