13.12.2011 г., 21:35 ч.

Ела, когато... 

  Поезия » Любовна
712 0 1

Ела, когато свърши любовта.

Дори да мислиш, че е рано.

Застани на входната врата,

подпри я с топлото си рамо.

 

Ела към мене бавно и полека,

защото вкъщи искам тишина,

че всеки шум е болка зверска.

Значи имам още малко сетива.

 

Но боли кафявото в очите.

Златисто беше, стана тъмно.

Затуй подай ми твоите ръце,

преди да стане много късно.

 

Ела, когато спомниш си това,

да целунеш мило за последно

очите с цвят на пръст, земя,

за да спрат да гледат в черно.

© Теодорина Аначкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??