Ела, когато...
970
0
1
Ела, когато свърши любовта.
Дори да мислиш, че е рано.
Застани на входната врата,
подпри я с топлото си рамо.
Ела към мене бавно и полека,
защото вкъщи искам тишина,
че всеки шум е болка зверска.
Значи имам още малко сетива.
Но боли кафявото в очите.
Златисто беше, стана тъмно.
Затуй подай ми твоите ръце,
преди да стане много късно.
Ела, когато спомниш си това,
да целунеш мило за последно
очите с цвят на пръст, земя,
за да спрат да гледат в черно.
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
