4 may 2014, 22:46

Ела на себе си

  Poesía
691 0 18

Как не мога да съм все добър,
щом и тъмното живее в мене,
аз съм Дявол в черната си смърт
и прераждам се във ангел денем.

Как решавам да съм струя кръв,
от раните да блика, да попива в тебе,
но бленувам следващия топъл дъх,
че не искам да съм в грях погребан.

Пък ти отдаваш се сега на друг,
зная, че и в щастието някак стенеш,
защо жадуваш да е твой съпруг,
прости си и ела на себе си!












¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...