Как не мога да съм все добър,
щом и тъмното живее в мене,
аз съм Дявол в черната си смърт
и прераждам се във ангел денем.
Как решавам да съм струя кръв,
от раните да блика, да попива в тебе,
но бленувам следващия топъл дъх,
че не искам да съм в грях погребан.
Пък ти отдаваш се сега на друг,
зная, че и в щастието някак стенеш,
защо жадуваш да е твой съпруг,
прости си и ела на себе си!
© Аз All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
