Как не мога да съм все добър,
щом и тъмното живее в мене,
аз съм Дявол в черната си смърт
и прераждам се във ангел денем.
Как решавам да съм струя кръв,
от раните да блика, да попива в тебе,
но бленувам следващия топъл дъх,
че не искам да съм в грях погребан.
Пък ти отдаваш се сега на друг,
зная, че и в щастието някак стенеш,
защо жадуваш да е твой съпруг,
прости си и ела на себе си!