Ела, седни

29 oct 2015, 18:36

Poesía » De amor

452 1 0

Ела, седни, в червената постеля.

Не си ли морен от алчна суета.

Постой, вдъхни живот на стаята ми празна.

С твоя лик разпръскваш светлина.

Аз зная дълго ти си скитал.

Напред-назад в бездушната гора.

Нима веднъж не си се ти запитал,

Къде завършва синята дъга.

Ела, седни, копнея да те зърна.

Така кърви желание в мен.

Стани, тръгни, не мога да те върна.

Последен си в моя ден.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.