Ела, седни, в червената постеля.
Не си ли морен от алчна суета.
Постой, вдъхни живот на стаята ми празна.
С твоя лик разпръскваш светлина.
Аз зная дълго ти си скитал.
Напред-назад в бездушната гора.
Нима веднъж не си се ти запитал,
Къде завършва синята дъга.
Ела, седни, копнея да те зърна.
Така кърви желание в мен.
Стани, тръгни, не мога да те върна.
Последен си в моя ден.
© Михаела Попова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
