Ела, седни

Oct 29, 2015, 6:36 PM

Poetry » Love

453 1 0

Ела, седни, в червената постеля.

Не си ли морен от алчна суета.

Постой, вдъхни живот на стаята ми празна.

С твоя лик разпръскваш светлина.

Аз зная дълго ти си скитал.

Напред-назад в бездушната гора.

Нима веднъж не си се ти запитал,

Къде завършва синята дъга.

Ела, седни, копнея да те зърна.

Така кърви желание в мен.

Стани, тръгни, не мога да те върна.

Последен си в моя ден.

Please sign in with your account so you can comment and vote.