Ела, седни
Ела, седни, в червената постеля.
Не си ли морен от алчна суета.
Постой, вдъхни живот на стаята ми празна.
С твоя лик разпръскваш светлина.
Аз зная дълго ти си скитал.
Напред-назад в бездушната гора.
Нима веднъж не си се ти запитал,
Къде завършва синята дъга.
Ела, седни, копнея да те зърна.
Така кърви желание в мен.
Стани, тръгни, не мога да те върна.
Последен си в моя ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Попова Всички права запазени
