Разпни ме насред литургия.
Пусни злокобната магия.
Хвърли ме в бездна вулканична.
Убий ме с мисъл лаконична.
Но днес не ме напускай, мила!
Не ме оставяй ти без сила.
Без тебе аз съм лист отронен
и сякаш съм човек картонен.
Какво е щъркел без другарка
или пушача - без цигарка?
Какво е лебеда без женска
и в него мъката вселенска?
Да сме гугутки неразделни
във дните остри и пределни.
Ела си, мила, във гнездото
да си върнеме доброто!
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados