2 may 2013, 19:47

Ела си във гнездото 

  Poesía
359 0 1

Разпни ме насред литургия.

Пусни злокобната магия.

Хвърли ме в бездна вулканична.

Убий ме с мисъл лаконична.

 

Но днес не ме напускай, мила!

Не ме оставяй ти без сила.

Без тебе аз съм лист отронен

и сякаш съм човек картонен.

 

Какво е щъркел без другарка

или пушача - без цигарка?

Какво е лебеда без женска

и в него мъката вселенска?

 

Да сме гугутки неразделни

във дните остри и пределни.

Ела си, мила, във гнездото

да си върнеме доброто!

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??