28 sept 2025, 19:44

Елегия

169 1 0

Зората кървава облива
издигнат от мъглите свод,
отеква ехо колебливо
и сторва сред гората брод.

 

Брилянти капки се отронват
от листите със цвят на плам,
а вихри ледени прогонват,
врага най-зъл от моя храм.

 

Злокобни сенки на талази
се втурват стръвно и към мен,
но мракът ми ще ме опази
от злия им нетленен плен.

 

Пращят в огнището горящо
копнеж, ненавист и мечти,
отвъд живота ги изпращам,
накрай вселената почти.

 

Наметвам плащ от звездопада,
мълвя магия на дланта,
че къс от вечност си откраднах,
върха да взема във бранта́.

 

Но иде миг да се разплащам,
душа да меря със везни.
Тъй скръбно клони се поклащат
че сякаш ги за мен боли.

 

За нищо аз не съжалявам,
че пътя, който си избрах,
макар неясна, но остави
следа, утъпкана с ища́х.

 

Затуй ме тука оставете
под свода от мъгли с бръшлян
бодливи рози засадете,
да пият те от моя блян.

 

Не си отивам безвъзвратно,
духът ми броди без покой.
Вдъхнете бавно аромата,
в цвета уханен дреме той...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Митева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...