12 may 2009, 5:50

Елементи 

  Poesía » Del paisaje
638 0 1
Безделничен вятър прорязва горите,
смаяни, пазещи за него мечтите
на великия разум и недостъпната цел,
идва Той и ги понася, смел
сред безкрайните небосводи -
абстракция и на безобидните несгоди.
И носи ги Той вечните - мечтите,
впивайки ги нежно във водите
на кристален блясък отражение
на грациозен идеал - въображение
Но прозират Те през нежни вълни,
успокоение за душата да ги гледаш отстрани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Ман Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??