Елементи
Безделничен вятър прорязва горите,
смаяни, пазещи за него мечтите
на великия разум и недостъпната цел,
идва Той и ги понася, смел
сред безкрайните небосводи -
абстракция и на безобидните несгоди.
И носи ги Той вечните - мечтите,
впивайки ги нежно във водите
на кристален блясък отражение
на грациозен идеал - въображение
Но прозират Те през нежни вълни,
успокоение за душата да ги гледаш отстрани.
За дълго ли?... По-скоро не!!!
В мига неуловим остават Те...
отмити в меката земна плът
в готовност да съживят и прашния път,
и всяко едно живо същество
на безценен дар - Божество.
Пламък за тях вече диво гори
в плен на огъня... брой до три
Едно...
от хаоса родени като сърце само...
Две...
страст за да ги имаш, това искат Те...
Три...
отвори очи... това са моите мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Ман Всички права запазени