12.05.2009 г., 5:50

Елементи

868 0 1

Безделничен вятър прорязва горите,
смаяни, пазещи за него мечтите
на великия разум и недостъпната цел,
идва Той и ги понася, смел
сред безкрайните небосводи -
абстракция и на безобидните несгоди.

 

И носи ги Той вечните - мечтите,
впивайки ги нежно във водите
на кристален блясък отражение
на грациозен идеал - въображение
Но прозират Те през нежни вълни,
успокоение за душата да ги гледаш отстрани.

 

За дълго ли?... По-скоро не!!!
В мига неуловим остават Те...
отмити в меката земна плът
в готовност да съживят и прашния път,
и всяко едно живо същество
на безценен дар - Божество.

 

Пламък за тях вече диво гори
в плен на огъня... брой до три
Едно...
от хаоса родени като сърце само...
Две...
страст за да ги имаш, това искат Те...
Три...
отвори очи... това са моите мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Ман Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...