12.05.2009 г., 5:50 ч.

Елементи 

  Поезия » Пейзажна
589 0 1

Безделничен вятър прорязва горите,
смаяни, пазещи за него мечтите
на великия разум и недостъпната цел,
идва Той и ги понася, смел
сред безкрайните небосводи -
абстракция и на безобидните несгоди.

 

И носи ги Той вечните - мечтите,
впивайки ги нежно във водите
на кристален блясък отражение
на грациозен идеал - въображение
Но прозират Те през нежни вълни,
успокоение за душата да ги гледаш отстрани.

 

За дълго ли?... По-скоро не!!!
В мига неуловим остават Те...
отмити в меката земна плът
в готовност да съживят и прашния път,
и всяко едно живо същество
на безценен дар - Божество.

 

Пламък за тях вече диво гори
в плен на огъня... брой до три
Едно...
от хаоса родени като сърце само...
Две...
страст за да ги имаш, това искат Те...
Три...
отвори очи... това са моите мечти!

© Мартин Ман Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??