Shyman (Алекс Шопов)
4 1
1 oct 2020, 8:30

Елица 

  Poesía » De amor
469 1 8

*Предварително се извинявам ако това не спада към поезията.Нов съм в сайта и ще съм благодарен на напътствия към коя категория спада моят текст.

Пиша отвреме на време когато имам вдъхновение текстове за случки от живота ми.

 

 

 

Колкото и време да мине моята любов към теб няма да избледнее
Защо не я оставихме да поживее
Времето се изниза и ти си замина
Бяхме просто глупави деца
Мислейки че всичкото това е игра
Паднах в капана на чувствата
Понякога дали се сещаш за мен?
Както аз за теб понякога

 

Пропадам със всеки ден 
Въртя се от място на място
Всичко е ясно
Знам че сега си щастлива
Дали той те разбира
И винаги закриля
Къде си в момента?

 

Къде си Елица,момичето което никога не успях да имам
Момичето което трябваше да обичам
А не да отричам
Когато те видя на улицата затихвам
Не съм този който бях както и ти не си тази която беше
 

Срещнах правилния човек в грешното време
А след това грешния човек в правилното време
Да си плюя на късмета,сам съм,разбит и живеещ ден за ден
Няма ли някой за мен?
Тя беше толкова наивна
Исках да я обгърна и топля
Бяхме глупави деца 
Само ако знаех
 

Само ако знаех нямаше да те пусна
Само ако знаех,само ако знаех,само ако знаех,ако...ако знаех никога нямаше да те пусна.

© Алекс Шопов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментарите!
  • Сигурно е така. Нищо не съм чула и чела по въпроса. В смисъл, карам на собствени "консерви" . Но съм си правила експеримент с "рецептата"... Трябва да се изкаже експерт.
  • Между другото скоро чух за този хм...жанр, от няколко места и ако бъркам, веднага търпя критика. И на мен много неща са ми мъгла и компот.
    Отворена съм, тъй да се каже, към дърпане на ушаци
  • Иринче - поезия в прозата и проза в поезията...не че не си права, даже ме усмихна "В кренвирши "Стара Планина" съм намирала парчета от връх Ботев."
  • Римите и строгостите не са толкова задължителни
    напоследък. Една поезия в проза също е вариант, който не бива да се изключва. По-важна е художествената стойност, знам ли вече

    Пп: Не сме лошите ченгета, да знаеш. Под прикритие сме
  • Давам ти поощрителни пет звезди, защото страданието е пречистващо. Понякога. А писането на поезия си е страдание... като във вица - "Страдате от алкохолизъм! - Не, не страдам- наслаждавам се!"... не ме слушай, разписала съм се... Добре дошъл!
  • С Ирина! И още нещо: сполучливи рими, опитай се да изравниш изреченията и куплетите, придай му вид наистина на поезия, ще ти се получи!
    Поздравления!
  • Не знам. Но защо не опиташ да направиш така, че да прозвучи малко по-арт, а не като информационен бюлетин. Основното чувство води всяка една публикация, ясно е. Но точно музата е това, което го надгражда и вади от калъпа. И , когато те тресне, става съвсем различно, личи си. Без значение дали пишеш за мръсна локва, проходът на Републиката или спагети карбонара. Мое мнение. Привет
Propuestas
: ??:??