1.10.2020 г., 8:30

Елица

757 1 8

*Предварително се извинявам ако това не спада към поезията.Нов съм в сайта и ще съм благодарен на напътствия към коя категория спада моят текст.

Пиша отвреме на време когато имам вдъхновение текстове за случки от живота ми.

 

 

 

Колкото и време да мине моята любов към теб няма да избледнее
Защо не я оставихме да поживее
Времето се изниза и ти си замина
Бяхме просто глупави деца
Мислейки че всичкото това е игра
Паднах в капана на чувствата
Понякога дали се сещаш за мен?
Както аз за теб понякога

 

Пропадам със всеки ден 
Въртя се от място на място
Всичко е ясно
Знам че сега си щастлива
Дали той те разбира
И винаги закриля
Къде си в момента?

 

Къде си Елица,момичето което никога не успях да имам
Момичето което трябваше да обичам
А не да отричам
Когато те видя на улицата затихвам
Не съм този който бях както и ти не си тази която беше
 

Срещнах правилния човек в грешното време
А след това грешния човек в правилното време
Да си плюя на късмета,сам съм,разбит и живеещ ден за ден
Няма ли някой за мен?
Тя беше толкова наивна
Исках да я обгърна и топля
Бяхме глупави деца 
Само ако знаех
 

Само ако знаех нямаше да те пусна
Само ако знаех,само ако знаех,само ако знаех,ако...ако знаех никога нямаше да те пусна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Шопов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментарите!
  • Сигурно е така. Нищо не съм чула и чела по въпроса. В смисъл, карам на собствени "консерви" . Но съм си правила експеримент с "рецептата"... Трябва да се изкаже експерт.
  • Между другото скоро чух за този хм...жанр, от няколко места и ако бъркам, веднага търпя критика. И на мен много неща са ми мъгла и компот.
    Отворена съм, тъй да се каже, към дърпане на ушаци
  • Иринче - поезия в прозата и проза в поезията...не че не си права, даже ме усмихна "В кренвирши "Стара Планина" съм намирала парчета от връх Ботев."
  • Римите и строгостите не са толкова задължителни
    напоследък. Една поезия в проза също е вариант, който не бива да се изключва. По-важна е художествената стойност, знам ли вече

    Пп: Не сме лошите ченгета, да знаеш. Под прикритие сме

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...