29 nov 2013, 15:16

Embassy

  Poesía
493 0 0

Пред посолството в Лондон

минават различни хора.

Да, те са толкова много

и все на английски говорят.

 

Трибагреник гордо се вее

до знамето на Европа.

Посолството се белее.

Ако не свети - не хлопай!

 

Никой не гледа на него

като на враг, със омраза.

Така е устроен човекът

и от себе си да се пази.

 

В празниците е крепост.

Делниците - работи.

Как се строят мостове

за толкова много Голготи?

 

Страх ме е от държавата.

Обичам си само страната.

Щом още суче кравата,

защо кореним тревата?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...