Nov 29, 2013, 3:16 PM

Embassy

  Poetry
490 0 0

Пред посолството в Лондон

минават различни хора.

Да, те са толкова много

и все на английски говорят.

 

Трибагреник гордо се вее

до знамето на Европа.

Посолството се белее.

Ако не свети - не хлопай!

 

Никой не гледа на него

като на враг, със омраза.

Така е устроен човекът

и от себе си да се пази.

 

В празниците е крепост.

Делниците - работи.

Как се строят мостове

за толкова много Голготи?

 

Страх ме е от държавата.

Обичам си само страната.

Щом още суче кравата,

защо кореним тревата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...