28 feb 2020, 7:45  

Емиграция и патриотизъм

  Poesía » Civil
715 1 0

Големи "грижи" за народа има -

властниците третират го кат скот

и има не една душа ранима,

що надява се на по-добър живот,

но не у нас, а в чужбина,

аз разбирам тез отчаяни души,

що напускат от неволя нашата родина,

но какво долавят моите уши?

Не един от тях се срамува

от своя род и език,

вместо по своето да тъгува

тоз и онзи алчен циник.

Може да сме изостанали,

но аз гордея се с нашето минало,

че не сме тогаз духом падали

дори когато отечеството се е затривало,

но днес не е така, за съжаление.

Чуждопоклоничеството е на мода

и няма за такива извинение,

че цепят, отслабват народа

за своя успех, за своята изгода.

Затуй не на смеха ехиден,

най-важното е народът да е единен,

трябва сплотено да живеем,

че сал тъй кат нация ще оцелеем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....