28 февр. 2020 г., 07:45  

Емиграция и патриотизъм

716 1 0

Големи "грижи" за народа има -

властниците третират го кат скот

и има не една душа ранима,

що надява се на по-добър живот,

но не у нас, а в чужбина,

аз разбирам тез отчаяни души,

що напускат от неволя нашата родина,

но какво долавят моите уши?

Не един от тях се срамува

от своя род и език,

вместо по своето да тъгува

тоз и онзи алчен циник.

Може да сме изостанали,

но аз гордея се с нашето минало,

че не сме тогаз духом падали

дори когато отечеството се е затривало,

но днес не е така, за съжаление.

Чуждопоклоничеството е на мода

и няма за такива извинение,

че цепят, отслабват народа

за своя успех, за своята изгода.

Затуй не на смеха ехиден,

най-важното е народът да е единен,

трябва сплотено да живеем,

че сал тъй кат нация ще оцелеем!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...