Емигранти - Цикъл - "Умираща България"
Емигранти
Този който е навсякъде – е никъде! - Сенека
Изгнаниците са погребани мъртъвци! - Мактуб
Не, вие не сте българи вече!
Тук сте само родени.
Изглеждате много далечни.
Личи по очите студени.
Идвате тука за кратко.
Винаги много бързате.
С грижи за мама и татко
само България свързвате.
Затръшнали родните порти.
Тайно ни се присмивате.
Размахвате чужди паспорти
от родното бавно изстивате.
Преди като нас бяхте.
Сега за друго говорите.
Родината отмиляхте.
Не останахте тук да се борите.
На чуждoто се надявате
без бащиния край отречен -
вместо България да спасявате.
Чрез вас кръвта ù изтече.
На мащерка още ухае
по родните поля красиви.
Искаме само да знаем: –
Наистина ли там сте щастливи.?
Споменът детски блуждае
на чашка със стари приятели.
България от вас се нуждае!
Вие сте нов вид предатели!
Ако се срещнем случайно,
моля ви, не ни прегръщайте!
С претенциите си безкрайни -
най-добре, хич не се връщайте!
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
надявам се да се върна. животът е странен.
обстоятелствата ме задържат. съгласен с Арман Левон.
гневен стих. харесах. -
С Ивон и Арман.
-
Матей 7:1 "Не съдете, за да не бъдете съдени."
-
Категорично и на места твърде крайно като позиция. Авторът си има своята гледна точка и донякъде споделям неговата мотивация и емоционалност. Все пак считам, че не всички, които са заминали са "предатели от нов вид", както и не всички, които са останали тук се борят за честни и справедливи каузи...Харесах стихотворението!
-
Някои не издържат и се връщат, някои цял живот се надяват, че ще се върнат... И на тях не им е леко, ама то леко няма. Хубаво стихотворение!
-
Жестока, но истина!
Дано се завърнат, дано замилеят... -
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Много гневно, силна емоция!!!
Много хубав стих, но отразява само следствията... за съжаление.
А какво правим ние, тук, борим ли се???
Или само обвиняваме всеки и всичко, но не виждаме нашата вина.
Истинските виновници сме ние - тези, които стоим тук, не правим нищо за развитието на Родината, не създаваме нищо, чакаме някой друг да оправи нещата... и по този начин активно съдействаме за ситуацията в България сега...
Защото ако всички ние не станем гражданско общество и не защитим правата на това общество, не можем да обвиняваме децата си, че не желаят да се подчиняват на наложената от нас пасивност и съответно безперспективност за тях.
Те са живите, ние сме мъртвите...
Огромната част от българите сме си в България... какво правим ние, за да живеем добре, какво променяме, как се борим???
Ние показахме, че всеки се спасява поединично, децата ни научиха този урок от нас... така ги възпитахме... а сега ни е по-лесно да ги упрекваме точно тях...
Не съм съгласна с позицията в стиха, независимо че харесах стиха.