Feb 2, 2014, 9:47 PM

Емигранти - Цикъл - "Умираща България"

  Poetry
876 0 8

 

 

                                                      

 - ЕМИГРАНТИ - Цикъл - "Умираща България" - Стих. "Скрити отражени"  

 


                                                               

                                                 Емигранти

 

                              Този който е навсякъде – е никъде! - Сенека
                              Изгнаниците са погребани мъртъвци! - Мактуб

 

                                       Не, вие не сте българи вече!

                                       Тук сте само родени.

                                       Изглеждате много далечни.

                                       Личи по очите студени.                    

 

                                       Идвате тука за кратко.

                                       Винаги много бързате.

                                       С грижи за мама и татко

                                       само България свързвате.

              

                                       Затръшнали родните порти.

                                       Тайно ни се присмивате.

                                       Размахвате чужди паспорти

                                       от родното бавно изстивате.

 

                                       Преди като нас бяхте.

                                       Сега за друго говорите.

                                       Родината отмиляхте.

                                       Не останахте тук да се борите.

 

                                       На чуждoто се надявате
                                       без бащиния край отречен -
                                       вместо България да спасявате.
                                       Чрез вас кръвта ù изтече.

                                       
На мащерка още ухае

                                       по родните поля красиви.

                                       Искаме само да знаем: –

                                       Наистина ли там сте щастливи.?

                 

                                       Споменът детски блуждае

                                       на чашка със стари приятели.

                                       България от вас се нуждае!

                                       Вие сте нов вид предатели!

 

                                       Ако се срещнем случайно,

                                       моля ви, не ни прегръщайте!

                                       С претенциите си безкрайни -

                                       най-добре, хич не се връщайте!

             

                 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уаууу!!!
    Много гневно, силна емоция!!!
    Много хубав стих, но отразява само следствията... за съжаление.
    А какво правим ние, тук, борим ли се???
    Или само обвиняваме всеки и всичко, но не виждаме нашата вина.
    Истинските виновници сме ние - тези, които стоим тук, не правим нищо за развитието на Родината, не създаваме нищо, чакаме някой друг да оправи нещата... и по този начин активно съдействаме за ситуацията в България сега...
    Защото ако всички ние не станем гражданско общество и не защитим правата на това общество, не можем да обвиняваме децата си, че не желаят да се подчиняват на наложената от нас пасивност и съответно безперспективност за тях.
    Те са живите, ние сме мъртвите...
    Огромната част от българите сме си в България... какво правим ние, за да живеем добре, какво променяме, как се борим???
    Ние показахме, че всеки се спасява поединично, децата ни научиха този урок от нас... така ги възпитахме... а сега ни е по-лесно да ги упрекваме точно тях...
    Не съм съгласна с позицията в стиха, независимо че харесах стиха.
  • надявам се да се върна. животът е странен.
    обстоятелствата ме задържат. съгласен с Арман Левон.
    гневен стих. харесах.
  • С Ивон и Арман.
  • Матей 7:1 "Не съдете, за да не бъдете съдени."
  • Категорично и на места твърде крайно като позиция. Авторът си има своята гледна точка и донякъде споделям неговата мотивация и емоционалност. Все пак считам, че не всички, които са заминали са "предатели от нов вид", както и не всички, които са останали тук се борят за честни и справедливи каузи...Харесах стихотворението!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...