Всеки ден...
Всеки ден като птици отлитат
от родината свидни чеда
и сълзите да капят не спират...
Тръгват си емигрантски ята.
Есента на тъгата в душата
вее хлад и самотна тъга.
Корен как се дели от земята?
Как оставя се дом в тишина?
За пари роб да станеш е тъжно,
да оставиш ти майка, баща,
но по-страшно навярно ще бъде
да те виждат в една нищета...
Всеки ден като птици отлитат
със надежда и болка в гръдта
и не спират, не спират да питат:
"Ще се върнем ли някога пак?"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
