Всеки ден като птици отлитат
от родината свидни чеда
и сълзите да капят не спират...
Тръгват си емигрантски ята.
Есента на тъгата в душата
вее хлад и самотна тъга.
Корен как се дели от земята?
Как оставя се дом в тишина?
За пари роб да станеш е тъжно,
да оставиш ти майка, баща,
но по-страшно навярно ще бъде
да те виждат в една нищета... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация