1 oct 2011, 12:20

Емоционално

883 0 1

Колене, забити в пръстта груба.
Ръка, протегната напред,
търсеща друга.
Криле, прекършени на две.
Душа свита,
душа на дете.
Тежест  гърдите притиска,
сърце на парчета,
научено да стиска.
Емоция, отпратена надалече.
За дума изпросена
късно е вече.
Пулс ускорен във вените блъска,
напомня за буря,
когато небето запръска.
Въздух много, а не стига почти,
на земята лежат всички
окървавени мечти.
Сълза наднича крадешком от окото,
търси подслон
далеч от гнездото.
Разказва тя за обич неполучена,
забравена,
дълбоко заключена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кати Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...