Емоционално
880
0
1
Колене, забити в пръстта груба.
Ръка, протегната напред,
търсеща друга.
Криле, прекършени на две.
Душа свита,
душа на дете.
Тежест гърдите притиска,
сърце на парчета,
научено да стиска.
Емоция, отпратена надалече.
За дума изпросена
късно е вече.
Пулс ускорен във вените блъска,
напомня за буря,
когато небето запръска.
Въздух много, а не стига почти,
на земята лежат всички
окървавени мечти.
Сълза наднича крадешком от окото,
търси подслон
далеч от гнездото.
Разказва тя за обич неполучена,
забравена,
дълбоко заключена.
© Кати Петкова All rights reserved.
