2 oct 2021, 23:41

Емпатия 

  Poesía » Verso libre
414 0 0

Мисля, че
обичаш гласно да шептиш
и тихо да пищиш.
Плачевно ми е около теб,
сякаш очакваш помощ
дори от врага твой заклет.
Тежко ми е на душа,
че млада предаде се още от сега.
И знам,
тежи ти
при мисълта за това.
Наболява те и тук и там,
слепоочието разтри го,
с пръсти ти дори протри го.
Слабохарактерна, никога
не бих посмяла да те нарека,
но виждам, че луташ се в непрогледността.

Нямаш сили,
изнемогваш,
писъкът ти губи се 
във вечността,
заклещеното ехо плаче
и душата има нужда отчаяно да се оплаче.
Ще те излъжа, че мога да помогна,
но не и че ще опитам да променя
съдбата ти далеч нечаровна.
Поболяваш се
и поболяваш мен
и започвам да  губя причинно следствената връзка
на твоя проблем.
Очите си
измий си,
не мога да ги полея аз,
нито да излея всичко
вместо теб в този късен час.


 

© Vaу Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??