2.10.2021 г., 23:41

Емпатия

955 0 0

Мисля, че
обичаш гласно да шептиш
и тихо да пищиш.
Плачевно ми е около теб,
сякаш очакваш помощ
дори от врага твой заклет.
Тежко ми е на душа,
че млада предаде се още от сега.
И знам,
тежи ти
при мисълта за това.
Наболява те и тук и там,
слепоочието разтри го,
с пръсти ти дори протри го.
Слабохарактерна, никога
не бих посмяла да те нарека,
но виждам, че луташ се в непрогледността.

Нямаш сили,
изнемогваш,
писъкът ти губи се 
във вечността,
заклещеното ехо плаче
и душата има нужда отчаяно да се оплаче.
Ще те излъжа, че мога да помогна,
но не и че ще опитам да променя
съдбата ти далеч нечаровна.
Поболяваш се
и поболяваш мен
и започвам да  губя причинно следствената връзка
на твоя проблем.
Очите си
измий си,
не мога да ги полея аз,
нито да излея всичко
вместо теб в този късен час.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vaу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...