Енигма
Някои жени си остават момичета,
в душата, в очите, в звънкия смях,
обичат да тичат, да сплитат косите си,
да пеят с приятели в нощния влак...
Има жени неподвластни на времето
с тях животът щедър е бил,
фините бръчици - знак за усмивките,
в сатенена кожа със бронзов загар.
Има жени като сладка магия
с поглед загадъчно прям
макар и преминали бурни стихии,
в очите са скрили цял океан!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Маркова Todos los derechos reservados
