17 ago 2007, 14:41

Епичен Марш

  Poesía
1.4K 0 1
Разлей! О, капка от кръвта си
на трона леден и потънал в мрак,
ела ти, покажи ни яростта си,
пронижни ни с меча и стъпчи ни грубо с крак.

Не бъди играчка във ръцете на съдбата,
не бъди един от многото на този свят,
победи смъртта, глада, чумата, войната,
досигни ти края, после премини отвъд.

Защото много малко хора са кат'нас,
не сме от масите, защото уникални сме,
ний гоним свои идеали, борим се за тях в захлас,
животът и светът не ни е предоставил избор - не.

Във песни пее се за ангели чудесни,
за красавици и принцове със меч,
а нас сравняват ни със демони гротескни,
не ще търпим обаче отношението им веч.

Животът кратък е за всички - тях и нас,
заедно се борим да оставиме следа.
И всеки бори се, тълпата да го чуе: Аз.
Гласът обаче винаги се губи, за беда.

И кога закапе тихо пак дъждът
и гръм разпори небето над главите ни,
ще се надигне всеки меч - нов или потънал във ръжда,
ще е дошъл денят, решаващ не само съдбата ни.

Искри стотици ще заискрят при всеки удар,
ще пламне пламък. Небесата ще потънат в дим.
И всеки войн ще бъде силен, горд и бодър,
готов със вик врага да срещне, или с пантоним.

Обсадата на всяка крепост не ще бъде дълга,
била тя крепостта на хълма или преграда в нечия душа,
истината ще възтържествува, знае се кога,
деня очаквам аз, макар и викат, че греша.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Май видях някой грешки от невнимание, поправи ги за да не се губи силата на текста Но иначе е мн силен, направо ми докосва душата за битка! Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...