17 ago 2007, 14:41

Епичен Марш 

  Poesía
1055 0 1
Разлей! О, капка от кръвта си
на трона леден и потънал в мрак,
ела ти, покажи ни яростта си,
пронижни ни с меча и стъпчи ни грубо с крак.

Не бъди играчка във ръцете на съдбата,
не бъди един от многото на този свят,
победи смъртта, глада, чумата, войната,
досигни ти края, после премини отвъд.

Защото много малко хора са кат'нас,
не сме от масите, защото уникални сме,
ний гоним свои идеали, борим се за тях в захлас,
животът и светът не ни е предоставил избор - не.

Във песни пее се за ангели чудесни,
за красавици и принцове със меч,
а нас сравняват ни със демони гротескни,
не ще търпим обаче отношението им веч.

Животът кратък е за всички - тях и нас,
заедно се борим да оставиме следа.
И всеки бори се, тълпата да го чуе: Аз.
Гласът обаче винаги се губи, за беда.

И кога закапе тихо пак дъждът
и гръм разпори небето над главите ни,
ще се надигне всеки меч - нов или потънал във ръжда,
ще е дошъл денят, решаващ не само съдбата ни.

Искри стотици ще заискрят при всеки удар,
ще пламне пламък. Небесата ще потънат в дим.
И всеки войн ще бъде силен, горд и бодър,
готов със вик врага да срещне, или с пантоним.

Обсадата на всяка крепост не ще бъде дълга,
била тя крепостта на хълма или преграда в нечия душа,
истината ще възтържествува, знае се кога,
деня очаквам аз, макар и викат, че греша.

© Никола Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Май видях някой грешки от невнимание, поправи ги за да не се губи силата на текста Но иначе е мн силен, направо ми докосва душата за битка! Поздрав!
Propuestas
: ??:??