Епилог
Къде си ти, любима моя,
Кралице на покоя?
Далеч от мене винаги вървеше
и само нежно ме зовеше.
Аз тичах, плаках и горях.
Очите ти в тълпата търсех,
ръцете ти във нощите зовях.
И бога виках...
И дявола почитах...
И мръсен скитах, чист за да остана.
Пред теб достоен да застана. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse