15.11.2007 г., 22:12 ч.

Епилог 

  Поезия » Друга
4.0 / 3
1019 0 5

                      

             Епилог

 

Къде си ти, любима моя,

                          Кралице на покоя?

Далеч от мене винаги вървеше

и само нежно ме  зовеше.

 

Аз тичах, плаках и горях.

Очите ти в тълпата търсех,

ръцете ти във нощите зовях.

 

И бога виках...

И дявола почитах...

И мръсен скитах, чист за да остана.

Пред теб достоен да застана.

И в жертва себе си принасях

и хули, упреци понасях.

 

Аз търсех любовта ти, устните, косата.

От твоя само мирис се влудявах,

но никога в плътта ти не повярвах.

 

Аз търсих те,

в косите черни, прави, руси,

в очите сини, плахи, тихи

в походката, краката и снагата,

но ти остана само във душата.

 

Ръката ми, зовяща в самотата,

изгаряше, рушеше и ломеше.

Гласът ми молеше, кънтеше и кълнеше.

 

Напразно, ти бе измама, илюзия, лъжи, поквара,

и само болката  от теб остана...

 

Защо не те намерих,

или била си ти до мен, пред мен?

Вървяла си край мен и срещу мене.

Защо не съм те спрял тогава?

Защо не съм те разпознал?

 

Нима не виждал съм каквото трябва,

нима не знаел съм какво ми трябва?...

Нима съм бил в заблуда?

Това, което търся, то не съществува?

 

 Сега  или Тогава?

 

 ....

Сега не съществува!

Тогава беше материално,

а днес е просто нереално!

 

  • - Ти губиш, драги! Не, загуби.

Все търсиш.

Все вярваш.

 Но напразно.

      Звездата ти, Любимата?

Къде са?

 

Очите и, нозете и, косата,

     а вярата, а силата, Душата?...

  

Останаха в мечтата.

© Мирослав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поезията си служи с изразните средства на словото,думите в поезията са зада внушават усещане ,за мен е важно подсъзнателното,тук нестава дума само и единствено за "жена" в стихотворението се търси смисъла на съществуването ни,а то е едно непрастанно движение един непрестанен избор който правим всеки ден а на сутринта имаме нов кръстопът
    А за любовта нея винаги я има

    това е в отговор на Юлия
  • "И бога виках...
    И дявола почитах...
    И мръсен скитах, чист за да остана.
    Пред теб достоен да застана."

    Почитащ дявола и "мръсен"? Нима се чудиш защо не си я открил? Каква жена би приела това за достойно?
  • Браво и от мен!
    Продължавай да я търсиш!
    Има я!
  • БРАВО!
  • Много е хубаво, много.
    С обич.
Предложения
  • На върха на иглата застанал, триста дяволи дишат в тила ми. Запокитвам в небесната яма любовта и над...
  • на Йоана Угасват страстите с последен блясък, отложен в тихите меандри на кръвта, ята са спомените и...
  • Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Още произведения »