25 oct 2008, 17:37

Епитаф 

  Poesía » Otra
1396 0 3
Хлъзгави, лепнещи, празни моменти,
парещи, дебнещи, кухи вселени,
лесно създават се, по-лесно умират
с ледени ножове земята раздират.

Нещо, някакво, мъничко, тайно
напомня за тебе, ридае безкрайно.
В очите ти чисти нефритена болка
мила обичай! Аз тук бях за малко...

© Светослав Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??