rudin (Иван Христов)
858 1444
11 feb 2016, 18:33  

Епохата, която сме живяли 

  Poesía » Civil
470 0 3

Ще ми дадете думата и аз

тъй както никога, до днес, ще кажа:

със кирките градих Хаимбоаз,

в Димитровград, Волуяк-Перник – стажа.

 

Мазолите по моите ръце

вий няма как, до край, да преброите,

на рамо вдигали, като перце,

циментови чували и тръбите.

 

В Марица-изток, в Девня свивах кръст,

ветрееха комини мойта риза

и не остана педя черна пръст

с житата, не погалени от бриза.

 

Със труд и пот което построих

днес сринахте – успяхте! – до основи.

Остана в поетичния ми стих

за внуците да ги строя отново.

 

И не изпитвам вече жал и гняв

на спирката, че съм изпуснал рейса,

пред идола ви за модерен ляв

и на Азис по задника във Фейса.

 

По снимки, черно-белите, в албум,

по стари кинопрегледи на филми,

ще видите строителния бум,

вечерните проверки в строй за химна.

 

Награди аз не искам за това.

Едва ли някой днес ще ни похвали.

Не се побират в рими и слова

епохата, която сме живяли?

 

Остава си тя в мен и съм богат

на подвизи – реални и мечтани.

А вие не поглеждайте назад

и не ровете в старите ми рани.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??