Епохи
Излъскват паважа редици смълчани,
отгоре ги стрелкат студени очи,
понасят се думи във цветни премяни
и пропаст дели ги... и глухо мълчи.
.....
Рушат се стените, менят цветовете,
редици паважни отново вървят,
развяват се думи... и гневни, и страшни,
отново във пропаст завършва денят.
.....
Надежди се раждат, крещят висините,
разпръскват химери, посяват сълзи,
във пропаст дълбока редици треперят
и святкат във мрака студени очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
