21 may 2007, 23:33

Еретично 

  Poesía
554 0 4
Еретично

Бог в ябълката криеше познание.
Поисках го. И той ме прати на земята.
Не съжалявам за това изгнание.
И не коря пред смъртните змията.

За прошка, Боже, няма да те моля.
И пред иконата ти няма да се кая.
Не сменям бурите на силната си воля
с безплътните селения на Рая.

Обляна от слънце, обвита от вятър,
целувана с огнени пръсти,
живота си ще живея тук - на земята.
И ще обичам мъже непокръстени.

А когато умра и ме хвърлиш във Ада,
танц ще извия в котела на Сатаната.
И ако има прераждане, ще се родя
непременно... в кожата на змията.

© Величка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??