21 may 2007, 23:33

Еретично

  Poesía
702 0 4
Еретично

Бог в ябълката криеше познание.
Поисках го. И той ме прати на земята.
Не съжалявам за това изгнание.
И не коря пред смъртните змията.

За прошка, Боже, няма да те моля.
И пред иконата ти няма да се кая.
Не сменям бурите на силната си воля
с безплътните селения на Рая.

Обляна от слънце, обвита от вятър,
целувана с огнени пръсти,
живота си ще живея тук - на земята.
И ще обичам мъже непокръстени.

А когато умра и ме хвърлиш във Ада,
танц ще извия в котела на Сатаната.
И ако има прераждане, ще се родя
непременно... в кожата на змията.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Величка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...